Стефан Маларме
Гробът на Едгар По

Превърната в себе си едва от вечността,

Поетът святка с меч оголен и уплаха

над всички сее той, понеже не разбраха,

че в тоя странен глас ликуваше смъртта!

 

Не ангел — хидрата в кошмарен скок видяха;

макар на своя род да просветли речта,

без срам вълшебството, изпито в самота,

сравниха с черна смес и тъй го подиграха.

 

От суша и небе враждебни — мелез клет!

Ако идеите сред блясък и разцвет

не станат барелеф над гроба му мизерен,

 

отломък паднал тук, сред скръбни мрачини —

да бъде той предел за всеки полет черен

на Светотатството през бъдещите дни.