Рьоне Шар (автор)

Произведения

Есе

Поезия

Сваляне на всички:

Лирика в проза

Сваляне на всички:

Биография

По-долу е показана статията за Рьоне Шар от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Рьоне Шар
René Char
Рьоне Шар, като „капитан Александър“
Рьоне Шар, като „капитан Александър“
Роден14 юни 1907 г.
Починал19 февруари 1988 г. (80 г.)
Париж, Франция
Професияписател
Националност Франция
Активен период1920 – 1940
Жанрпоезия
Направлениесюрреализъм
НаградиОрден за участие в Съпротивата, Франция Кавалер на Ордена на Почетния легион Кавалер на Френския орден на изкуството
СъпругаЖоржет Голдщайн (1932 – 1949)
Мари-Клод де Сен Сейн (1987 – 1988)
Подпис
Рьоне Шар в Общомедия

Рьоне Шар (на френски: René Char) е френски поет, имащ значителен принос за развитието на френския език през 20 век.

Биография и творчество

Рьоне Шар е роден на 14 юни 1907 г. в Лил сюр ла Сорг, департамент Воклюз, Франция, в семейството на Емил Шар и Мари-Терез Руже. Най-малкият е от четири деца. Баща му е бил кмет и изпълнителен директор на гипсови мини. Израства в богат дом, но след смъртта на баща му през 1918 г. положението на семейството се влошава. Учи в гимназията „Фредерик Мистрал“ в Авиньон, която напуска през 1923 г. след спор с учител. През 1924 г. пътува до Тунис. През 1925 г. учи в Търговското училище в Марсилия. Чете много – Плутарх, Франсоа Вийон, Расин, немските романтици, Алфред дьо Вини, Нервал, Бодлер, Рембо, Маларме, и др. Напуска училището и работи във фирма за експедиция на плодове и зеленчуци. През 1927 г. отбива военната си служба в Ним, работейки в офицерската библиотека. След уволнението си от армията работи към парижкото списание „Le Rouge et le Noir“.

Първата му стихосбирка „Cloches sur le cœur“ (Камбани на сърцето) е публикувана през 1928 г.

През 1929 г. се премества в Париж и се присъединява към групата на сюрреалистите. Издава стихосбирката „Arsenal“, а после заедно с Андре Бретон и Пол Елюар издават през 1930 г. сборника „Ralentir Travaux“ (Бавна работа). През 1934 г. се дистанцира от сюрреалистите, но запазва връзки с тях. Приятел е с Албер Камю, Жорж Батай, Пабло Пикасо, Хуан Миро, Жорж Брак, и др.

През 1932 г. се жени в Испания за Жоржет Голдщайн, с която се развежда през 1949 г.

По време на Втората световна война се включва в Съпротивата под името „капитан Александър“ и контролира мястото за кацане на парашутисти край река Дюранс и Серест. По време на окупацията не публикува нищо, а през 1946 г. издава творбите си от фрагментарна, поетична проза, от този период в сборника „Feuillets d'hypnos“ (Листенца хипноза), който има голям успех.

През 1948 г. издава сборника „Fureur et mystère“ (Ярост и тайна) оценен високо от критиката. Живее в имението си в Прованс. През 1955 г. се запознава с Хайдегер и организира семинари на хайдегеровия кръжок през 1966 – 1969 г. в градчето Тор в Прованс. През 1960 г. се включва в борбата срещу разполагането на атомни оръжия в Прованс.

Издава над двадесет книги с поезия, илюстрирани от големите художници на столетието – Кандински, Пикасо, Брак, Матис, Миро. Той е майстор на поетичната краткост, сливайки противоречиви форми като елипсата, афоризма, изчистения образ, „хераклитичната“ фраза.

Кавалер на ордена на Почетния легион, Ордена на науката и изкуството на Франция и др. В родния му град през 1982 г. е открит музей, който са представени негови ръкописи, рисунки, картини и предмети на изкуството.[1]

Рьоне Шар умира от инфаркт на 19 февруари 1988 г. в Париж.

Произведения

  • Cloches sur le cœur (1928)
  • Arsenal (1929)
  • Ralentir Travaux (1930) – с Андре Бретон и Пол Елюар
  • Artine (1930)
  • L'Action de la justice est éteinte (1931)
  • Le Marteau sans maître (1934)
  • Moulin premier (1936)
  • Placard pour un chemin des écoliers (1937)
  • Dehors la nuit est gouvernée (1938)
  • Seuls demeurent (1945)
  • Feuillets d'hypnos (1946)
  • „Le poème pulvérisé“ (1947)
  • Fureur et mystère (1948)
  • Les Matinaux (1950)
  • A une Sérénité crispée (1951)
  • Recherche de la base et du sommet (1955)
  • La Parole en archipel (1962)
  • Dans la Pluie giboyeuse (1968)
  • Le Nu perdu (1971)
  • Aromates chasseurs (1976)
  • Chants de la Balandrane (1977)
  • Fenêtres dormantes et porte sur le toit (1979)
  • Les voisinages de Van Gogh (1985)
  • Éloge d'une soupçonnée (1988)
Издания на български език:
  • Непредсказано бъдеще, изд.: „Народна култура“, София (1983), прев. Георги Мицков
  • Антология на френската любовна лирика (3 стихотворения), изд.: „Нов Златорог“, София (2004), прев. Георги Мицков
  • Поезия: избрано, изд.: „Критика и хуманизъм“, София (2014), прев. Златозар Петров
  • Има и множество публикации в литературни списания.

Източници

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата René Char в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​