Книги

Произведения

Биография

Биография

По-долу е показана статията за Пол Картлидж от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Пол Картлидж
британски историк и писател
Роден
24 март 1947 г. (76 г.)

Националност Великобритания
Учил вНю Колидж
Литература
Период1979 –
Жанровеисторическа документалистика
ТемаДревна Гърция
Научна дейност
ОбластФилология
Учил присър Джон Бордман
Работил вКеймбриджки университет
Семейство
СъпругаДжудит Портрет
ДецаГабриел Картлидж

Уебсайт
Пол Картлидж в Общомедия

Пол Картлидж (на английски: Paul Cartledge) е британски професор по гръцка история и култура в Университета в Кембридж, завеждащ катедрата по гръцка история. Автор е на документални книги за историята на Стария свят.

Биография и творчество

Пол Антъни Картлидж е роден на 24 март 1947 г. в Лондон, Англия, в семейството на банкера Маркъс Реймънд и Маргарет Оукли Картлидж. Учи в училище „Св. Павел“. Завършва Оксфордския университет през 1969 г. с отличие и бакалавърска степен, и с докторска степен по археология на Спарта през 1975 г. под ръководството на проф. сър Джон Бордман.

В периода 1972 – 1973 г. е преподавател по класическа история в Новия университет на Ълстър, в периода 1973 – 1978 г. преподавател по класическа история в колежа „Тринити“ в Дъблин, а през периода 1978 – 1979 г. е преподавател по класическа цивилизация в Университета „Уоруик“ в Ковънтри.

През 1979 г. се премества в Кеймбриджкия университет, където последователно е преподавател по класическа история в колежа „Клеър“, в периода 1981 – 1992 г. преподавател по гръцка история, 1993 – 1999 г. е професор по гръцка история, а от 1999 г. е председател на факултета по класически изследвания.

От 1979 г. пише и публикува редица документални книги за историята на Древна Гърция. Картлидж е световен експерт по Атина и Спарта. Той е бил главен консултант по история на тв сериала на BBC – „Гърците“ и на Channel 4 – „Спартанците“, представени от Бетани Хюз. Консултант е на филма на Оливър СтоунАлександър“ от 2004 г.

Носител е на Златния кръст на Ордена на честта и е почетен гражданин на днешна Спарта. Заслужил професор е в Нюйоркския университет и е член на Европейския консултативен съвет.

На 21 юли 1976 г. Картлидж се жени за юристката Джудит Портрет, с която имат дъщеря – Габриел.

Произведения

  • Sparta and Lakonia (1979)
  • Agesilaos and the Crisis of Sparta (1987)
  • Aristophanes and His Theatre of the Absurd (1989)
  • Hellenistic and Roman Sparta (1989) – с А. Спауфорт
  • Nomos: Essays in Athenian Law, Politics and Society (1991)
  • The Greeks: A Portrait of Self and Others (1993)
  • Spartan Reflections, a collection of essays new and revised (2001)
  • Kosmos: essays in Order, Conflict and Community in Classical Athens (2002) - с Пол Милет
  • The Spartans: An Epic History (2003)
    Спартанците. Епична история, изд. „Ашур“, София, 2017, прев. Теодора Георгиева
  • Alexander the Great: The Hunt for a New Past (2004)
    Александър Македонски, изд. „Персей“ София, 2005 г., прев. Диана Кутева и Стамен Стойчев[1]
  • Helots and Their Masters in Laconia and Messenia: Histories, Ideologies, Structures (2004)
  • Thermopylae: The Battle That Changed the World (2006)
  • Ancient Greek Political Thought in Practice (2009)
  • Ancient Greece: A History in Eleven Cities (2009)
  • Democracy: A Life (2016)

Източници

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Paul Cartledge в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​