Ламар (автор)

Произведения

Разказ

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Приказка

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Ламар от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Вижте пояснителната страница за други личности с името Ламар.
Ламар
български поет
Роден
Лалю Маринов Пончев
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Националност България
Работилредактор, писател
Литература
ПсевдонимЛамар
Период1922–1974
Жанровестихотворение, поема, роман
Дебютни творбистихове в сп. „Всеобщ преглед“ (1917)
Известни творби„Железни икони“ (1927)
НаградиДимитровска награда (1950, 1952)
Ламар в Общомедия

Лалю Маринов Пончев, известен с литературния си псевдоним Ламар, е български поет и писател.

Биография

Паметна плоча за поета на зида на родната му къща

Роден е на 1 януари 1898 г. в с. Калейца, област Ловеч. Завършва Търговската гимназия в Свищов през 1916 г. и Школата за запасни офицери през 1918 г. Участва в Първата световна война.

След войната работи в Троян, откъдето е уволнен от чиновническа служба за анархистичните си убеждения през 1923 г. Премества се в София и се сближава още същата година с Гео Милев и Христо Ясенов. От 1925 до 1947 г. Ламар ръководи основаната от него печатница „Ново изкуство“, редактира и издава сп. „Новис“ (1929 – 1932). Участва във втората фаза на Втората световна война.

През месец юни 1926 г. в София действително излиза брой 1 на списание „Начало“, първото по-мащабно анархистическо начинание след събитията от 1925 г. На списанието сътрудничат анархистите Мицо Андонов, Лалю Маринов – Ламар, Константин Кантарев, Славчо Васев, Трайчо Доброславски, Димитър Димитров, Димитър Косев, Здравко Сребров, Буко Пити, Витош Таджер, Владимир Харизанов, Невяна Липошлиева – Липа, Емануил Емануилов и други.[1]

След 9 септември 1944 г. е редактор на списанията „Български воин“ и „Турист“, на вестник „Ехо“ и др. Умира в София на 21 февруари 1974 г.[2]

Библиография

  • „Арена. Стихотворения“ (1922)
  • „Железни икони. Стихотворения“ (1927)
  • „Мирни-размирни години. Поема“ (1928)
  • „Запад-Изток. Славянска поема“ (1944)
  • „Горан Горинов. Войнишка поема“ (1946, 1953)
  • „Бойни песни“ (1946)
  • „Със ски в планината. Пътепис“ (1950)
  • „Утро над родината. Стихотворения“ (1951)
  • „Строителни години. Стихотворения“ (1952)
  • „Гора вековна. Стихотворения“ (1954)
  • „Град се гради. Поема“ (1954)
  • „Зора зазорила. Поеми и сонети“ (1956)
  • „По планини и равнини“ (1958)
  • „Мъдростта на годините“ (1959)
  • „Васил Левски. Лирическа животопис“ (1960)
  • „Големият майстор. Разкази и приказки“ (1960)
  • „Единак. Приказки и разкази“ (1961)
  • „Зуници над България. Лирика“ (1962)
  • „Светло и сред нощ. Роман“ (1962)
  • „Дъб под небето. Стихотворения“ (1963)
  • „Дълбокото усое. Импресии“ (1965, 1973)
  • „От изгрев до залез. Роман“ (1966)
  • „Моите птици. Разкази и описания“ (1967)
  • „Претворения. Стихове“ (1968)
  • „Сказания. Стихове“ (1970)
  • „Размразената лавина. Есета, мисли и спомени“ (1970)
  • „Щъркели. Разказ за деца“ (1970)
  • „Врагове на мисълта. Стихове“ (1970)
  • „Шумка зелена букова. Избрани стихотворения“ (1971)
  • „Намерени писма. Стихове и поеми“ (1973)
  • „Козлето в планината. Стихове и разкази“ (1974)
  • „Земни видения. Стихове и поеми“ (1975)
За него
  • Михаил Тошков, „Ламар. Литературна анкета“. София: БАН, 1977, 274 с.
  • Нели Дечева, „Поздравете всички от мен: Книга за Ламар“. София: Анубис, 1997, 142 с.
Гробът на Ламар в Централните софийски робища

Източници

  1. ↑ Кръстев, Лъчезар. Анархистическото движение в България, 1925 – 1928 г, пропагандна дейност и въоръжена съпротива // anarchy.bg, май, 2015. Посетен на 10 юни 2022.
  2. ↑ Ламар на сайта Литературен свят.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни