Христо Радевски (автор и преводач)

Христо Радевски
	Христо Радевски
български поет, преводач и политик
Роден	10 октомври 1903 г. Белиш, Княжество България
Починал	14 февруари 1996 г. (92 г.) София, България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	поет, преводач, редактор
Политика
Партия	БКП
Убеждения	атеист
	Депутат
	II НС III НС VII НС
Литература
Жанрове	стихотворение, басня
Известни творби	„Към партията“ (1932)
Награди	„Димитровска награда“ (1950)
Семейство
Съпруга	арх. Мила Иванова, дъщеря на Антон Иванов
Деца	Антон Радевски

Христо Василев Радевски е български поет, публицист, мемоарист, сатирик, автор на произведения за деца, преводач на поезия, с комунистически убеждения. Член на Клуб за подкрепа на гласността и преустройството.^[3]

Биография

Христо Радевски е роден на 10 октомври 1903 г. в Радевската махала на с. Белиш, Троянско. Има две по-големи сестри и един по-малък брат.^[4] Учи в родното си село и Троян. Завършва Държавно педагогическо училище „Княз Борис Търновски“ (Ловеч) (1923). ^[5] Следва романска филология в Софийския университет. Член на БКП (1927).

Печата за пръв път през 1924 г. в хумористичното сп. „Звънар“. После сътрудничи на редактираното от Димитър Полянов сп. „Наковалня“ (където е коректор и експедитор) и на сп. „Звезда“ на Георги Бакалов. Работи във в. „Новини“ (1928) Участва в нелегално комунистическо движение. На 1 февруари 1964 г. на Тодор Живков му е предадено от министъра Д. Дичев, специално съобщение, че в полицейското досие № 10747 за писателя Христо Радевски се намира писмено сведение, че от 26 август 1928 г., по времето, когато работи в редакцията на „Новини“ той е във връзка с обществената безопасност, но случаят е потулен. Редактира вестник „РЛФ“ (1929-1934) и др. Като редактор на в. „Работническо дело“ е интерниран и два пъти попада в затвора по ЗЗД. ^[6]

Най-представителната стихосбирка на поета – „Въздух не достигаше“ – излиза през 1945 г. Важен дял в творчеството му заемат хумористично-сатиричните произведения „Те още живеят“ (1959), „Сатира“ (1961), „100 басни“ (1962), пише публицистични и литературно-критически статии, спомени за свои съратници. Известен е като преводач на руската класическа поезия. Автор е и на няколко книги за деца. Негови стихове са преведени на руски, английски, италиански, немски, френски език и др.^[7]

Член на Съюза на българските писатели (СБП) от 1937 г. Работи като съветник по културата в Българското посолство в Москва (1946–1948). Главен секретар на СБП (1949–1958) и главен редактор на в. „Септември“. Член на ЦК на БКП.

Народен представител е в три народни събрания (1953 – 1979).

Награди

Лауреат на „Димитровска награда“ за стихосбирката „Басни“ (1950)
Орден „9 септември 1944 г.“ I ст. (1953)
Орден „Народна република България“ I ст. (1963)
Звание „Народен деятел на културата“ (1969)
Звание „Герой на социалистическия труд“ и орден „Георги Димитров“(1973)^[8]

Библиография

Поезия

„Към партията“ (1932)
„Ние сме правова страна“ (1933, сатира)
„Пулс“ (1936)
„Извоювана родина“ (1961)
„Небето е близко“ (1963)
„Разоковена страна“ (1966)
„Хора“ (1970)
„Премъдрата книга“ (1971)
„Лирика“ (1980)
„Лиричен бележник“ (1981)

Хумор и сатира

„Уважаемите“ (1947)
„Басни“ (1954)
„Избрани произведения. Сатири“ (1957)
„Те още живеят“ (1959)
„Сатира“ (1961)
„100 басни“ (1961)
„Не е верно ли?“ (1966)
„Избрани стихове. Сатира“ (1975)

Произведения за деца

„Събко-Зъбко“ (1938)
„Фокусите на Ян Боян. Книга на чудесата“ (1938)
„Наопаки“ (1943)
„Мечтател“ (1944)
„Китна родина“ (1962)
„Стана весело“ (1966)
„Весела книжка“ (1967)
„Дванадесетте братя“ (1968)
„Оттука почва обичта“ (1970)
„Одумки“ (1975)
„Въдичари“ (1975)
„Сбъднат сън“ (1976)

Мемоари

Живи като живите. т. I, 1970; т. II, 1972
Личности. 1981

Преводи

Антология на съвременната руска поезия. София: Хемус, 1938

Източници

↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 420
↑ Бойко Панов, „Антон Радевски - архитектът на картоненото познание“, в-к „Сега“, 22 декември 2001.
↑ Симеонов, П. (2009). Клубът. София: Фондация „Д-р Желю Желев“. ISBN 978-954-91142-6-3, стр. 86.
↑ Тончо Жечев, Христо Радевски, София, Народна просвета,1983, с. 5-8. Тук цит. по „Христо Радевски“, ОМДА, 14 август 2012.
↑ Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 3.
↑ Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 4.
↑ Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 27.
↑ Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 76-77.

Външни препратки

[1] Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 420

[2] Бойко Панов, „Антон Радевски - архитектът на картоненото познание“, в-к „Сега“, 22 декември 2001.

[3] Симеонов, П. (2009). Клубът. София: Фондация „Д-р Желю Желев“. ISBN 978-954-91142-6-3, стр. 86.

[4] Тончо Жечев, Христо Радевски, София, Народна просвета,1983, с. 5-8. Тук цит. по „Христо Радевски“, ОМДА, 14 август 2012.

[5] Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 3.

[6] Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 4.

[7] Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 27.

[8] Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 76-77.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

Христо Радевски (автор и преводач)

Книги

Произведения

Басня

Поема

Поезия