Биография

По-долу е показана статията за Стефания_Аучи от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Стефания Аучи
Stefania Auci
Родена21 ноември 1974 г. (49 г.)
Професияписател
Националност Италия
Активен период2010[1] –
Жанрлюбовен роман, исторически роман, драма, фентъзи
Награди„Корадо Алваро”, „Банкарела“ (2022)

Уебсайт

Стефàния Àучи (на италиански: Stefania Auci) е италианска писателка на произведения исторически роман, любовен роман, фентъзи, хорър и драма.[2][1][3][4]

Биография и творчество

Стефания Аучи е родена на 21 ноември 1974 г. в град Трапани, Сицилия, Италия.[1] Завършва класическата гимназия „Ксименес“ в града. Следва право в Палермо. След дипломирането си работи в адвокатска кантора. После работи като учителка[4][5] в различни италиански региони, включително в Калабрия и Тоскана. Докато е учителка, работи много с литературни блогове и онлайн списания.[3]

Опитва да пише още от студентските си години. Първата ѝ книга, сборникът с три градски хорър фентъзи разкази „Скрит в тъмното“ (Hidden in the dark), е издадена през 2010 г.[1]

През 2011 и 2012 г. са публикувани двата ѝ любовно-приключенски романа от поредицата „Цветето на Шотландия“ (Fiore di Scozia). Действието им се развива в Шотландия през 1744 – 1745 г. по време на поредното якобитско въстание водено от Чарлз Стюарт.[1]

Първият ѝ историческо-драматичен роман, „Флоренция“ (Florence), е издаден през 2015 г., а сюжетът му е позициониран в навечерието и времето на Първата световна война.[2][1]

През 2017 г. излиза документалната ѝ творба „Лошото училище“ (La cattiva scuola), написана съвместно с Франческа Макани.[1][4]

През 2019 г. е издаден романът ѝ „Сицилианските лъвове“ (I leoni di Sicilia) от поредицата „Сага за Флорио“ (La Saga del Florio).[3] Книгата е сага за фамилия Флорио, базирана на истинската история на некоронованите крале на Сицилия. След като земетресение разрушава родния им град, те пристигат съвсем бедни на острова. Но семейството е амбициозно и проницателно, и е решено да бъде по-богато и по-могъщо от всяко друго.[2] Романът става бестселър и печели наградата „Корадо Алваро“ за художествена литература, част от националната награда Rhegium Julii.[4] Правата за романа са продадени, преди да излезе в италианските книжарници, в САЩ, Германия, Франция, Испания и Нидерландия.[5][6] През 2021 г. публикува продължението „Зимата на лъвовете“ (L'iverno dei leoni), за което през 2022 г. е удостоена с наградата „Банкарела“.[4][7]

Стефания Аучи живее със семейството си в Палермо, Сицилия.[2][3][4]

Произведения

Самостоятелни романи

  • Florence (2015)[2]

Поредица „Цветето на Шотландия“ (Fiore di Scozia)

  1. Fiore di Scozia (2011)[1]
  2. La Rosa Bianca (2012)

Поредица „Сага за Флорио“ (La saga dei Florio)

  1. I Leoni di Sicilia (2019) – издадена и като The Florios of Sicily[2][1]
    Сицилианските лъвове, изд. „Лемур“ (2021), прев. Вера Петрова. ISBN 978-619-7581-14-0
  2. L'inverno dei Leoni (2021)
    Зимата на лъвовете, изд. „Лемур“ (2022), прев. Вера Петрова

Разкази

  • Hidden in the dark (2010) – три разказа
  • Cronache vere (2013) – разказ
  • Christmas Tales (2013) – разказ
  • Diari dei sottosuolo (2014) – разказ
  • Andrà tutto bene (2020) – разказ
  • Salvataggi (2021) – разказ

Документалистика

  • La cattiva scuola (2017) – с Франческа Макани

Източници

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Stefania Auci в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​